По време на пандемията от COVID-19 Тайван показа как държавните институции и независими разработчици могат да решат обществен проблем за броени дни. Вместо гражданите да обикалят аптеките в търсене на предпазни маски, те получиха достъп до интерактивни карти с информация за наличностите. Зад това на пръв поглед просто решение стои различен подход към управлението, при който държавата предоставя данни, а гражданското общество участва в разработването на услуги. Но този модел има и ограничения. Какви са те и кои негови принципи могат да бъдат приложени в България?
Как една карта решава проблем по време на пандемията?
В началото на 2020 г. търсенето на предпазни маски в Тайван рязко нараства. Хората се редят на опашки пред аптеките, без да знаят дали необходимите количества са налични.
Правителството въвежда система за разпределение на предпазните средства чрез аптечната мрежа, като използва съществуващата инфраструктура на националното здравно осигуряване.
Проблемът обаче не е само в снабдяването. Гражданите се нуждаят от достоверна информация къде могат да намерят предпазни средства.
Тук се включва независимият разработчик Хауърд Ву (Howard Wu), който създава интерактивна карта за намиране на аптеки. Първоначалната версия се основава на публично достъпна информация, а впоследствие държавата предоставя данни за наличностите чрез отворен програмен интерфейс.
Това позволява на различни разработчици да изграждат приложения, карти и други инструменти, използващи един и същ официален източник.
Вместо всяка институция да разработва собствено приложение, държавата осигурява достъп до информацията, а технологичната общност създава удобни начини за използването ѝ.
Резултатът е показателен. Един обществен проблем получава множество практически решения, без всички те да се разработват и поддържат от държавната администрация.
Отворените данни като основа на решението
Ключовата технология в случая не е сложен алгоритъм с изкуствен интелект, а приложен програмен интерфейс, известен като API (Application Programming Interface).
Чрез него външни приложения могат автоматично да получават информация от определена информационна система при зададени условия.
При тайванската карта това позволява наличностите на маски да се показват върху цифрова карта и да се актуализират при получаване на нови данни.
Разработчиците не трябва да събират информация от всяка аптека поотделно. Те използват общ източник, предоставен от компетентните институции.
Този подход има няколко предимства:
- По-бързо разработване – различни екипи могат едновременно да създават полезни приложения.
- По-малко дублиране на разходи – не е необходимо държавата да финансира всяко потребителско решение.
- Повече прозрачност – гражданите получават достъп до информация от официален източник.
- Възможност за подобрения – разработчиците могат да добавят функции според нуждите на потребителите.
- По-лесно адаптиране – същият принцип може да се използва при други обществени услуги.
Важно е обаче да се прави разлика между отворени данни и свободен достъп до всяка държавна информация. Публично могат да се предоставят само сведения, за които има правно основание и които не нарушават защитата на личните данни, сигурността или други законови ограничения.
Защо технологичното решение работи толкова добре?
Случаят с маските има едно важно предимство. Проблемът е конкретен и резултатът може лесно да бъде проверен.
Една аптека разполага с определено количество предпазни средства, което може да бъде отчетено и показано на потребителите.
Това позволява сравнително бързо създаване на полезна услуга, стига информацията да е актуална и надеждна.
Но подобен подход не е универсален.
При реформа на образованието, данъчната система или градското планиране не съществува един-единствен технически правилен отговор. Различните обществени групи могат да имат противоположни интереси и представи за справедливост.
Дори най-добрият софтуер не може самостоятелно да определи кои интереси трябва да получат предимство.
Затова успехът на картата не доказва, че всеки управленски проблем може да бъде решен чрез публикуване на данни и участие на доброволци.
Той показва колко ефективно може да бъде сътрудничеството, когато задачата е ясно определена, информацията е достъпна и резултатът може да бъде измерен.
vTaiwan и новият подход към обществените решения
Тайванският опит не се ограничава до пандемията.
Още през 2014 г. започва развитието на vTaiwan, процес за обществено обсъждане на политики, който комбинира онлайн участие, експертни дискусии и срещи между заинтересованите страни.
Сред използваните инструменти е Pol.is, платформа за анализ на обществените мнения.
За разлика от традиционните социални мрежи, където дискусиите често се превръщат в спорове между противоположни групи, Pol.is помага да се установят както различията, така и позициите, по които участниците постигат съгласие.
Потребителите могат да изразяват мнение по предложени твърдения, а статистически методи групират сходните позиции.
Така организаторите получават по-ясна представа кои предложения имат широка подкрепа и къде съществуват сериозни разногласия.
Регулацията на Uber като практически пример
Един от най-известните случаи на използване на vTaiwan е общественото обсъждане на услугите за споделено пътуване и дейността на Uber.
В дискусията участват различни заинтересовани страни, включително представители на таксиметровия сектор, потребители и технологични компании.
Платформата подпомага откриването на общи позиции относно безопасността, регистрацията, застраховането и правилата за предоставяне на транспортни услуги.
Този процес допринася за формулирането на регулаторни предложения, но не решава окончателно всички конфликти около платформените превози. Последващите спорове показват, че общественото обсъждане не замества законодателството и политическите решения.
Границите на дигиталното гражданско участие
Инструменти като Pol.is са полезни, когато участниците са готови да търсят общи решения.
При силно противопоставяне обаче установяването на споделени позиции невинаги означава, че основният конфликт е преодолян.
Например две групи могат да подкрепят по-безопасен градски транспорт, но да имат напълно различни виждания за ограниченията върху автомобилите, разпределението на публичните средства или приоритетите на градското развитие.
Освен това онлайн участието не гарантира представителност.
По-активни могат да бъдат хората с висока дигитална грамотност, свободно време и интерес към конкретната тема. Гражданите без достъп до интернет или с ограничени технически умения рискуват да останат недостатъчно представени.
Затова подобни платформи трябва да допълват, а не да заменят традиционните форми на обществено обсъждане, експертната оценка и демократичните процедури.
Гражданската технологична общност зад тайванския модел
Важна роля за развитието на този подход има тайванската гражданска инициатива g0v, която обединява програмисти, дизайнери, изследователи и доброволци. Те разработват цифрови инструменти за по-голяма прозрачност, обществено участие и по-добро управление.
Нейните участници създават приложения, визуализации на публични данни и инструменти за по-прозрачно управление.
Тази общност съществува години преди пандемията. Затова при възникването на кризата вече има хора с технически умения, опит в съвместната работа и готовност да предложат практически решения.
Съществен принос има и Одри Тан (Audrey Tang), която като министър без портфейл с ресор дигитални въпроси подкрепя сътрудничеството между държавните институции и гражданските разработчици.
Нейният подход получава международно признание, но устойчивостта на подобен модел не трябва да зависи само от конкретна личност.
За дългосрочни резултати са необходими постоянни процедури, отговорни институции, финансиране и ясни правила за използване на гражданските разработки.
Какво може да приложи България от тайванския опит?
България вече разполага с Портал за отворени данни, чрез който държавните институции публикуват информация за повторно използване.
Данните могат да бъдат предоставяни в машинночетими формати, подходящи за автоматична обработка, анализ и създаване на нови цифрови услуги. Законодателството предвижда и използването на програмни интерфейси за достъп до публична информация.
Това означава, че основата за подобни граждански приложения вече съществува.
Практически приложения в българските градове
Един от подходящите примери е управлението на градския транспорт.
Ако общините предоставят надеждни и редовно актуализирани данни за местоположението на превозните средства, разписанията и промените в маршрутите, независими разработчици могат да създават приложения за по-удобно планиране на пътуванията.
Подобен подход би бил полезен и при информацията за свободни паркоместа, ремонтите на улици, качеството на въздуха и достъпността на обществени услуги.
Важното е информацията да бъде не само публикувана, но и достатъчно точна, актуална и технически достъпна.
Именно тук се появява разликата между формално изпълнение на изискванията за отворени данни и реалното им използване за решаване на ежедневни проблеми.
Малките проекти могат да дадат измерими резултати
За България най-подходящият подход не е създаването на мащабна нова платформа за гражданско участие, преди да са определени конкретните потребности.
По-полезно би било една община да избере проблем, за който вече разполага с достоверни данни, и да покани местни технологични компании, университети и независими разработчици да предложат решения.
Например пилотен проект за визуализиране на достъпните обществени паркоместа може да бъде оценен чрез броя на потребителите, точността на информацията и времето, необходимо за намиране на място.
Ако резултатите са положителни, решението може да бъде разширено и към други райони.
При този модел институцията остава отговорна за качеството на данните, а външните участници допринасят с технологични разработки и обратна връзка.
Дигиталното участие изисква повече от добра платформа
Тайванският пример показва, че отвореното управление може да създава конкретна обществена стойност, когато институциите и гражданските разработчици работят заедно.
Но картата за маски не би функционирала толкова ефективно без достъп до надеждни данни, работеща система за разпределение и вече съществуваща технологична общност.
За България най-полезният урок е да се започне с ясно определени проблеми, измерими резултати и информация, която може безопасно да се използва повторно.
Така отворените данни могат да се превърнат от административно задължение в основа за нови обществени услуги, разработени с участието на бизнеса, университетите и гражданите.