
Нова подводна телекомуникационна система с дължина около 1700 километра ще премине през Черно море и ще превърне България във важна точка за пренос на данни между Европа и Азия. Инвестицията надхвърля 100 милиона евро, а изграждането включва и близо 1200 километра оптична инфраструктура на българска територия.
Нов цифров коридор през Черно море
Проектът KARDESA предвижда изграждането на високоскоростна подводна оптична система между България и Грузия, с отклонение към Турция и бъдеща връзка с Украйна.
Кабелът ще достигне българския бряг край Ахелой, откъдето данните ще продължават към София по наземна оптична мрежа. По-широкият международен маршрут преминава през Кавказ, Каспийско море и Казахстан, създавайки алтернативна цифрова връзка с Централна и Източна Азия.
Основните инвеститори са Vodafone и NEQSOL Holding, а изпълнението на подводната система е възложено на Xtera.
Планирани параметри на KARDESA, обявени през 2026 г.
От проучването на морското дъно до полагането на кабела
Изграждането на подобна инфраструктура започва много преди пристигането на специализирания кабелополагащ кораб.
Първо се изследват релефът на морското дъно, дълбочините, подводните склонове и възможните геоложки рискове. Целта е да се избере маршрут, който избягва опасни участъци и намалява вероятността от повреди.
След това корабът постепенно освобождава кабела от огромни барабани, като контролира скоростта, опъна и положението му. В дълбоки води той обикновено лежи върху морското дъно, докато в плитките участъци може да бъде заровен в седиментите със специализирана техника.
При KARDESA подготовката вече има конкретно развитие. На 4 февруари 2026 г. българското правителство разреши на пет изследователски кораба да проучат бъдещото трасе между Ахелой, грузинското пристанище Поти и турския район Шиле.
Как се полага подводен кабел?
Изследване на морското дъно
Избягване на рискови участъци
Специализиран кабелополагащ кораб
Заравяне в подходящи плитки участъци
Защита срещу котви, риболовни уреди и аварии
Въпреки че са предназначени за работа под вода в продължение на десетилетия, оптичните кабели не са неуязвими.
Сред основните опасности са корабните котви, дънният риболов, подводните свлачища и земетресенията. Затова край бреговете се използват допълнителна механична защита и заравяне под морското дъно, когато условията го позволяват.
При повреда специализиран кораб локализира засегнатия участък, изважда кабела на повърхността и заменя повредената част. Ремонтът може да бъде сложен и продължителен, особено при неблагоприятно време.
Наличието на независими комуникационни маршрути е също толкова важно, колкото физическата защита. Ако една връзка бъде прекъсната, част от трафика може да бъде пренасочена през друга.
България използва съществуваща инфраструктура
Особеност на KARDESA е участието на „Булгартрансгаз“. Вместо цялото наземно трасе да се изгражда от нулата, проектът ще използва съществуващи тръбни канали, разположени по протежение на газопреносната инфраструктура.
Това позволява полагането на оптични кабели без необходимост от мащабни нови изкопни работи по целия маршрут. Партньорът Novatel ще отговаря за наземната станция край Ахелой и развитието на българската телекомуникационна мрежа.
Планираният по-кратък маршрут може да намали закъснението при преноса на данни и да създаде по-добри условия за центрове за данни, облачни услуги и системи с изкуствен интелект.

Кога се очаква новата връзка?
Първоначалните планове предвиждат въвеждане на българския участък през 2027 г., последвано от останалите международни връзки. Към ноември 2026 г. това остава планиран срок, а не потвърдено завършване на строителството.
Значението на KARDESA надхвърля изграждането на още един интернет кабел. Новият маршрут може да увеличи устойчивостта на международните комуникации, да привлече технологични инвестиции и да даде на България по-важна роля в цифровата инфраструктура между два континента.
